Съдът взе най-тежката мярка за процесуална принуда по отношение на 56-годишен мъж, спрямо когото са предявени обвинения за престъпления по   чл.144, ал. 3 и по чл. 170, ал.4 от Наказателния кодекс - за това, че на първи януари тази година е отправил закана с убийство към негова позната жена, което заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, както и че противозаконно е останал в чуждо жилище, въпреки изричната покана от страна на ползвателя му - потърпевшата жена, да го напусне. Деянията формират множество престъпления, като законодателят е предвидил за едно от тях възможност за налагане на  наказание „лишаване от свобода“ до 6 години.

Анализът на събраните материали и доказателства по делото водят съда до обосновано предположение, че обвиняемият е съпричастен към престъпленията, за които са му възведени обвинения. Съдът отчете, че е налице не хипотетична, а реална опасност при вземане на мярка за неотклонение, различна от „Задържане под стража“, обвиняемият да извърши друго престъпно деяние. 56-годишният  мъж е с обременено съдебно минало, като деянията по предявените обвинения са  извършени много скоро след изтърпяване на ефективно наложено му наказание „лишаване от свобода“ за срок над 1 година. Съдът счете, че адекватната към момента мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия е „Задържане под стража“.

Обжалването на определението на Варненския районен съд по мярката е в 3-дневен срок, като в случай на жалба делото бе насрочено пред ВОС за 10 януари т.год. от 13 часа.